Просто
Да ме целуваш
И да спрем по средата
Защото
Съм се ухилила до уши.
More you might like
- Joey: Hey, wouldn't it be cool if our duck and our chick had a little baby? We could call it Chuck.
- Chandler: Or Dick.
За характера на човека може да се съди по това как се държи с онези, които с нищо не могат да му бъдат полезни.
Абигейл ван Бурен
Кой може да обича такова момиче? Не мисля, че има някой идиот.
Падала си по нещастници казва. И се смее. Човек, смее се на сериозни неща. Но не по детски, а просто така разбира живота.
Понякога е толкова усмихната, че не мога да я търпя. Примерно се целуваме и тя спира, защото се е ухилила до уши. Откачалка, казвам ти.
Да не ти говоря пък как тръгва да ми помага. Все пита с какво да помогне, все открито казва какво знае и не знае, все иска да се оправя сама. Такова чудо не си виждал.
И колко момчета тичат след нея… И тя все не си избира никого. Ама то и те са все глупаци. Свалят я толкова тъпо. Тя им се усмихва и те вече са готови да й лазят в краката. Не ги разбирам, казвам ти. Добре, че съм аз да я спася от такива. Ще вземат да я наранят нещо, после да реве… мани.
И все не иска повече. И все ме разбирала. Или се опитва, казва. Пълна противоположност на себе си е. Може да ми се зъби насреща и да спори с мен, да не ме докосва и да си върши работата. Може и да се милва в мен и да ме гушка, все едно съм шибаното й плюшено мече.
Ти разбираш ли каква бърканица беше? Питам я какво правиш, тя ми казва, че си е стоплила мляко с какао и чете някакви нейни си неща. Чете, човек. В 2 часа през нощта. И пие мляко с какао. Жена на 25 години.
Не знам. Кой може да обича такова момиче? Може пък и да има някой нещастник.
““Ще загубиш жената до себе си в момента, в който свикнеш с нея, както с дълбоката драскотина на паркета, която в началото те е дразнела зверски, а сега дори не я забелязваш. Мъжете влизат в релси притеснително лесно. Тръгват по утъпкани пътечки, затварят се в кутии. Всяка вечер, точно в 19:48. Всяка божа вечер! Бързо и удобно свикват с факта, че плячката вече е уловена и могат спокойно да се излежават на дивана поне 50 години. А тя се гримира. За него! Изхвърля старите си дрехи и не ги принизява до домашни, за да има приятен външен вид дори когато готви пълнени чушки по чирпански в кухнята. За него. Прави си кола маска. Спи с ролки. Изстъргва мъртвата си кожа с кафе и кокосово масло. Скубе си веждите, като преди това е премерила точния ъгъл на чупката. Впряга поне 3 приятелки да мислят какво да му купи за рождения ден. Планира, опакова… за да го изненада, да е щастлив. За него! И тя влиза в релси…. релсите, които ежедневно отъпква с токчета или с обувки с дебели платформи. Но не губи искрицата си, пламъка на дивотията, светлината, която той е видял в непознатото момиче преди много години и в която се е влюбил. Затихва, свети в различни нюанси, замирисва на родопски боб, но никога не спира да гори. Тази светлина може да се отразява само в тънкия слой лед върху пакчетчето с кайма, извадено за размразяване, но я има! Там си е, дори да няма кой да я види. Дори сгърчена в менструални болки, с мазна коса, бършейки пода от повръщаното на котката, бързаща към детската градина, защото детето пак е останало последно… през ума й прехвърчат мисли за това къде да празнуват на Нова година или кога точно да се измъкне от работа, за да му купи онази синя риза, която е споменал, че харесва… Печелете ги тия жени, бе! Ежедневно, ежеминутно… Избирайте ги всеки ден. Влюбвайте ги в себе си! Те не са ви даденост! Те няма да са вечно ваши! Това, че ти реже салата от домашни домати в момента не значи, че ще го прави и на 72 г.! Защото в един момент ще й писне и ще ти захвърли и доматите, и дъската за рязане право в теб, който в момента ще се прозяваш. И само се моли да не те уцели! Това, че се буди до теб, не значи, че няма да мечтае да се буди сама, в спален чувал, на брега на морето! Това, че те слуша, докато й говориш за земя или за нова кола, не значи, че всъщност не иска да чуе колко е красива с новия цвят на косата си! Това, че пестите заради високите сметки на тока през зимата, не значи, че няма да се разтопи от удоволствие, ако я поканиш на романтична вечеря - на пода в хола, върху разпънато одеяло, на леща яхния и тънки люти чушки. Мъжът бил просто устроен! Не разбирал от намеци. Трябвало всичко да му се казва в прав текст, да му се обяснява, а освен това твърди, че няма цвят прасковено (Ха!). За да разбереш една жена, не е нужно да си гадател, да познаваш на боб, карти таро, да разбираш от хиромантия или да предсказваш времето по полета на лястовиците… Просто научете, че всяко нещо има нюанси, светлосенки, полутонове, загатване, намеци… Битовизмът ще ви догонва, където и да сте. Но хубавият живот не зависи от това къде си, а от това как ще подредиш света около себе си, за да се чувстваш добре в него. Когато ти казва да я оставиш на мира, всъщност може да крещи - “Спечели ме!” Когато ти казва, че всичко е наред, но дори не те поглежда, всъщност крещи “Прегърни ме!” Проявете малко интуиция, малко въображение. Най-голямата заплаха за релсите не е ръждата, а провокацията. Погали я! Говори с нея! Събудя я в 3 през нощта и й кажи, че тръгвате за морето! Прегърни я през кръста и танцувайте - без музика, ей така по средата на улицата! Метни я на плота в кухнята и правете секс, пред който “50 нюанса сиво” ще изглежда като филмче за “Лека нощ, деца!” Жената не е текст в книга. Жената смисълът е между редовете.””
—
Знаеш ли, винаги съм мразел тая стереотипна идея за любовта. Как хората се награбват, обсебват се, смазват тръпката си постепенно, убиват емоцията. Как взаимно се унищожават с времето. Как обществото ги кара така да правят.
Имате цялото време на света. Имате легла, чаршафи, картини, изкуство, литература, безкрайни забутани коридори от картини с миризма на мухъл.
Има домове с червени стени, с бели стени. Има скулптури, рисувани чаши, рисувани чинии. Имате свободата да живеете заедно. Свободата. Не оковаването на самата идея за обвързване, не оковаването от идеята за шибания брак. За какво ви е? За какво ви е да губите музите си. За какво ви е въобще да използвате думата “любов”? Защо си самоубивате щастието?
Защо искам да сме си двамата
Няма да е лесно. Това не знам дали е правилно. Само знам, че няма да е лесно, магаре такова. Ще се караме, ще спорим, ще си мълчим, ще се сдобряваме. Но вместо да говоря с всеки друг, предпочитам да мълча с теб.
Различията ни ще пречат. Романтик и циник не е най-добрата комбинация, какво ще кажеш? И все пак, аз ще те карам да чувстваш, а ти ще ме караш да стъпвам на земята, когато политам към нереалните ми мисли. Да се допълваме ще бъде най-доброто нещо и за двама ни.
Ще растем заедно и ще се променяме. Ще бъдем най-добрите версии на себе си заедно. Защото няма да се ограничаваме. Защото и двамата сме луди достатъчно, за да вярваме, че каквото и да си помислиш, може да го осъществиш.
Ще трябва да се учим. Ти да обичаш, аз да позволявам обич. Твоята обич искам. Както ти си ме обичаш. И да ти давам моята, каквато си е. Понякога в повече, понякога неразбираема, но никога лоша. Понякога ще мислиш, че те задушавам, а аз винаги ще се опитвам да ти покажа, че всичко, което изглежда обсебващо, всъщност още не съм се научила как се прави правилно. Понякога ще мисля, че не ме обичаш и всеки път ще ме разубеждаваш с милите си жестове. И въпреки всичко ние ще се обичаме.
Ще остана въпреки, че ме е страх някой да ме обича. Въпреки, че и аз обичам. Мамка му, толкова съм странна. Ще се влюбиш в мен… и аз няма да избягам от теб.
А, ти питаш за нормалните неща… а аз пак го обясних по моя начин. Ок, ще добавя още.
Ще те събуждам преди алармата ти. Ти ще ме питаш дали съм се наспала. Ще казвам да, по-късно ще ти призная, че не съм спала цяла нощ от щастие и колко обичам да те гледам как спиш.
Ще си правим кафе и ще мълчим сънени в кухнята.
Ще си взимаме душ заедно и много ще се целуваме.
Ще си оставяме време за себе си. Ще си вършим задачите, ще сбъдваме мечтите си, ще излизаме с приятелите си.
Ще ме ревнуваш от стария приятел, който е решил да ме пита как съм. Ще ме прегръщаш пред момчетата, за да покажеш, че съм твоето момиче.
Ще ме караш да пия онези шотове, от които ми горчи и ще ми се смееш на физиономията.Ще се напиваме двамата и ще се държим като тийнейджъри, които за пръв път опитват от любовта.
Ще правим любов. Ще разберем, че да правиш любов е малко по-различно от секс.
Ще се гушкаме като малки деца. И така ще се закачаме.
Ще се смееш на непохватността ми, а аз ще се възхищавам на сръчността ти.
Ще ти направя вечеря, въпреки че съм много заета. А когато ме попиташ дали съм си свършила нещата, за които съм ти споделила, ще се учудиш, че съм избрала вместо себе си, да зарадвам моето момче.
Казах. Ти реши ли?
“И това ако не е най-хубавата възраст, …….. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме.”
— “Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” -
Фредрик Бакман
go-justsmile-us